Oct 15, 2004, 11:51 PM

Стихотворение за стихотворението

  Poetry
1.3K 0 4

Стихотворение за стихотворението


Стихотворение - изкуство.
Ти мaйстор си на всяко чувство.
Разкриваш красоти и чyдеса пред всички,
сякаш си пътник с четка и боички.

В римите безкрайни
съчетаваш думички омайни.
Можеш да разсмееш всеки
със шеги приятни, леки.

Вековни тайни ти таиш,
сълзи и мъки от историята редиш.
Съхраняваш словото ни свято
сякаш е от чисто злато.

Ах, вълшебно стихотворение,
ти  велико си творение.
Нека чрез теб героите славим.
И никога не те забравим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ами Тола All rights reserved.

Comments

Comments

  • мерси
  • На мен пък ми харесва! И честно казано, ако зависеше от мен, бих го включила в учебната програма за началния курс.Това го казвам съвсем сериозно, без следа от ирония. И пиша 6. Браво, Ева
  • Ако го гледаме от каквато и да е възрастова гледна точка текстът остава един и същ, а следователно и всичко, което може да се каже за него не се променя.
  • Като замисъл е много интересно, хареса ми, но според мен, има възможности за оглаждане и краят му би могъл да бъде по-силен. (мое лично виждане).

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...