15 окт. 2004 г., 23:51

Стихотворение за стихотворението

1.2K 0 4

Стихотворение за стихотворението


Стихотворение - изкуство.
Ти мaйстор си на всяко чувство.
Разкриваш красоти и чyдеса пред всички,
сякаш си пътник с четка и боички.

В римите безкрайни
съчетаваш думички омайни.
Можеш да разсмееш всеки
със шеги приятни, леки.

Вековни тайни ти таиш,
сълзи и мъки от историята редиш.
Съхраняваш словото ни свято
сякаш е от чисто злато.

Ах, вълшебно стихотворение,
ти  велико си творение.
Нека чрез теб героите славим.
И никога не те забравим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ами Тола Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • мерси
  • На мен пък ми харесва! И честно казано, ако зависеше от мен, бих го включила в учебната програма за началния курс.Това го казвам съвсем сериозно, без следа от ирония. И пиша 6. Браво, Ева
  • Ако го гледаме от каквато и да е възрастова гледна точка текстът остава един и същ, а следователно и всичко, което може да се каже за него не се променя.
  • Като замисъл е много интересно, хареса ми, но според мен, има възможности за оглаждане и краят му би могъл да бъде по-силен. (мое лично виждане).

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....