Стихът е розово балонче,
завързано за кея на мечтите
или е скрито, дъхаво балконче,
политнало най-близко до звездите,
или сълза, но някого спасила,
защото му е подарила смисъл,
стихът е странна, гъста капка милост,
която някой с огън е написал,
стихът е огледало, пред което
ни падат всичките излишни дрехи,
стихът – оръжието на поета,
защото той си ходи без доспехи.
© Милена Френкева Todos los derechos reservados