Стихът е розово балонче,
завързано за кея на мечтите
или е скрито, дъхаво балконче,
политнало най-близко до звездите,
или сълза, но някого спасила,
защото му е подарила смисъл,
стихът е странна, гъста капка милост,
която някой с огън е написал,
стихът е огледало, пред което
ни падат всичките излишни дрехи,
стихът – оръжието на поета,
защото той си ходи без доспехи.
© Милена Френкева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
