31 jul 2012, 19:13

Стихове

  Poesía
1.2K 0 4

 

                                На моята втора и последна в земния ми път любов

 

 

               Разходка

 

Не ще останеш вече никога сама,

надвесена над книгата си, без да мигнеш,

защото ще напусна моята страна,

ще дойда призори в съня ти да те вдигна.

 

Ще те превърна в мъничка звезда и в якето си

нежно ще те скрия.

Ще литна силно през студа на нашата човешка орисия.

 

Ще стигнем там, където винаги е пролет,

ще те разхождам, песни ще ти пея,

ще ти разказвам за моя дълъг полет,

когато казах си, че искам с тебе да живея.

 

Ще те понося още малко, после ще те върна

над книгата ти избеляла,

а във звезда пък аз ще се превърна

над дългите ти нощи доизтляла.

     

 

                   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Денчо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...