31.07.2012 г., 19:13

Стихове

1.1K 0 4

 

                                На моята втора и последна в земния ми път любов

 

 

               Разходка

 

Не ще останеш вече никога сама,

надвесена над книгата си, без да мигнеш,

защото ще напусна моята страна,

ще дойда призори в съня ти да те вдигна.

 

Ще те превърна в мъничка звезда и в якето си

нежно ще те скрия.

Ще литна силно през студа на нашата човешка орисия.

 

Ще стигнем там, където винаги е пролет,

ще те разхождам, песни ще ти пея,

ще ти разказвам за моя дълъг полет,

когато казах си, че искам с тебе да живея.

 

Ще те понося още малко, после ще те върна

над книгата ти избеляла,

а във звезда пък аз ще се превърна

над дългите ти нощи доизтляла.

     

 

                   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Денчо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...