На моята втора и последна в земния ми път любов
Разходка
Не ще останеш вече никога сама,
надвесена над книгата си, без да мигнеш,
защото ще напусна моята страна,
ще дойда призори в съня ти да те вдигна.
Ще те превърна в мъничка звезда и в якето си
нежно ще те скрия.
Ще литна силно през студа на нашата човешка орисия.
Ще стигнем там, където винаги е пролет,
ще те разхождам, песни ще ти пея,
ще ти разказвам за моя дълъг полет,
когато казах си, че искам с тебе да живея.
Ще те понося още малко, после ще те върна
над книгата ти избеляла,
а във звезда пък аз ще се превърна
над дългите ти нощи доизтляла.
© Денчо Славов Всички права запазени
Поздрав!