Jul 31, 2012, 7:13 PM

Стихове

  Poetry
1.1K 0 4

 

                                На моята втора и последна в земния ми път любов

 

 

               Разходка

 

Не ще останеш вече никога сама,

надвесена над книгата си, без да мигнеш,

защото ще напусна моята страна,

ще дойда призори в съня ти да те вдигна.

 

Ще те превърна в мъничка звезда и в якето си

нежно ще те скрия.

Ще литна силно през студа на нашата човешка орисия.

 

Ще стигнем там, където винаги е пролет,

ще те разхождам, песни ще ти пея,

ще ти разказвам за моя дълъг полет,

когато казах си, че искам с тебе да живея.

 

Ще те понося още малко, после ще те върна

над книгата ти избеляла,

а във звезда пък аз ще се превърна

над дългите ти нощи доизтляла.

     

 

                   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Денчо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...