31 июл. 2012 г., 19:13

Стихове

1.1K 0 4

 

                                На моята втора и последна в земния ми път любов

 

 

               Разходка

 

Не ще останеш вече никога сама,

надвесена над книгата си, без да мигнеш,

защото ще напусна моята страна,

ще дойда призори в съня ти да те вдигна.

 

Ще те превърна в мъничка звезда и в якето си

нежно ще те скрия.

Ще литна силно през студа на нашата човешка орисия.

 

Ще стигнем там, където винаги е пролет,

ще те разхождам, песни ще ти пея,

ще ти разказвам за моя дълъг полет,

когато казах си, че искам с тебе да живея.

 

Ще те понося още малко, после ще те върна

над книгата ти избеляла,

а във звезда пък аз ще се превърна

над дългите ти нощи доизтляла.

     

 

                   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Денчо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...