15 ago 2025, 23:58  

Стихът ми е към слънцето обърнат

  Poesía
195 2 2

Все в свит юмрук аз любовта си стисках,
готова нежно да разтворя длан,
но нямаше кому и да я дам,
не бях любима никому, ни близка.

Дори и враговете си обикнах,
не се дораства лесно и до враг,
да мразя и до днес не зная как,
аз – слънчоглед – сред тръните поникнал.

Стихът ми е към слънцето обърнат,
а вечер към сияен месец, млад.
Врагът поне по-верен е от брат.
Дори и него с обич ще прегърна.

Не съм смирена, не простих. Разбрах –
от любовта ми само ги е страх.

И свалям ги доспехите полека,
че умори се рицарят. До смърт.
И пускам любовта да литне. Нека.
ще я последвам... за последен път...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...