СТИЛ
Пих живот. От очите ти пих.
В миг единствен, почти нереален.
После стих подир стих подредих
все с поанта разумно банална.
О, разбирам, че нещо се случи
в този свят, излинял от практичност.
Мили Господи, ти ме научи,
че сърцето е най... тоест всичко.
И прости му неравния ритъм.
Пих живот. Просто глътка отпих.
То пък, милото, нощем се скита. ...