Oct 25, 2011, 4:25 PM

Стил

  Poetry
960 0 14

СТИЛ

 

Пих живот. От очите ти пих.

В миг единствен, почти нереален.

После стих подир стих подредих

все с поанта разумно банална.

 

О, разбирам, че нещо се случи

в този свят, излинял от практичност.

Мили Господи, ти ме научи,

че сърцето е най... тоест всичко.

 

И прости му неравния ритъм.

Пих живот. Просто глътка отпих.

То пък, милото, нощем се скита.

Аз от него и себе си скрих.

 

Да, така е, защото в дома ми

от очи сини, езерночисти,

пия обич. Такъв е стилът ми.

Всичко друго е в белите листи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...