25.10.2011 г., 16:25

Стил

959 0 14

СТИЛ

 

Пих живот. От очите ти пих.

В миг единствен, почти нереален.

После стих подир стих подредих

все с поанта разумно банална.

 

О, разбирам, че нещо се случи

в този свят, излинял от практичност.

Мили Господи, ти ме научи,

че сърцето е най... тоест всичко.

 

И прости му неравния ритъм.

Пих живот. Просто глътка отпих.

То пък, милото, нощем се скита.

Аз от него и себе си скрих.

 

Да, така е, защото в дома ми

от очи сини, езерночисти,

пия обич. Такъв е стилът ми.

Всичко друго е в белите листи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...