21 oct 2008, 19:06

Стискам свободата си... 

  Poesía » Filosófica
542 0 6
 

Стискам свободата си.

В душата.

Скрита надълбоко

зад  слова,

зад презумпции,

огради

и закони...

Стискам я,

но...

мисля за това.

 

Някак си не ми е безразлично.

Някак си...

Понякога крещя:

Свобода ли?

Глупости!

Но всъщност

тя ми липсва

с устрем

и крила...

 

Липсва ми

да мога да прохождам

всяко утро

с нови сетива...

Липсва ми да вярвам

неотложно,

да съм смела

в риска

на мига...

 

Липсва ми

през нея да се вглеждам

в себе си,

в живота,

в любовта...

В нея  -

най-голямата надежда,

дар от Бог,

отнета от света...

 

Стискам свободата си

жестоко

под диктат

от чужди правила...

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря на всички! Желая ви свобода, за да живеете пълноценно! Вашите отзиви са невероятно важни за мен!
  • свобода е това...стиска се...воюва се за нея...
    Браво, Руми...!
  • дар от Бог,
    отнета от света...

    Стискам свободата си
    жестоко
    под диктат
    от чужди правила...

    БРАВО!!!
    Възхитена съм, за кой ли път!!!
    Прегръдка, Руми!

  • Висока е цената й...
    Поздрав, Руми!
  • "Липсва ми
    да мога да прохождам
    всяко утро
    с нови сетива...
    ...
    Стискам свободата си
    жестоко
    под диктат
    от чужди правила..."

    Не я пускай! И не се давай на чужди диктати!
    Поздрав, хареса ми, Руми!
  • Истински свободния човек е винаги сам...Това е трудно постижимо и ненужно,просто трябва да намериш своя вътрешен баланс,между свободата си и светът,така мисля...Поздрав за хубавото стихотворение!!!!
Propuestas
: ??:??