Стискам свободата си...
Стискам свободата си.
В душата.
Скрита надълбоко
зад слова,
зад презумпции,
огради
и закони...
Стискам я,
но...
мисля за това.
Някак си не ми е безразлично.
Някак си...
Понякога крещя:
Свобода ли?
Глупости!
Но всъщност
тя ми липсва
с устрем
и крила...
Липсва ми
да мога да прохождам
всяко утро
с нови сетива...
Липсва ми да вярвам
неотложно,
да съм смела
в риска
на мига...
Липсва ми
през нея да се вглеждам
в себе си,
в живота,
в любовта...
В нея -
най-голямата надежда,
дар от Бог,
отнета от света...
Стискам свободата си
жестоко
под диктат
от чужди правила...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Руми Бакърджиева Все права защищены
