Стискам свободата си...
Стискам свободата си.
В душата.
Скрита надълбоко
зад слова,
зад презумпции,
огради
и закони...
Стискам я,
но...
мисля за това.
Някак си не ми е безразлично.
Някак си...
Понякога крещя:
Свобода ли?
Глупости!
Но всъщност
тя ми липсва
с устрем
и крила...
Липсва ми
да мога да прохождам
всяко утро
с нови сетива...
Липсва ми да вярвам
неотложно,
да съм смела
в риска
на мига...
Липсва ми
през нея да се вглеждам
в себе си,
в живота,
в любовта...
В нея -
най-голямата надежда,
дар от Бог,
отнета от света...
Стискам свободата си
жестоко
под диктат
от чужди правила...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
