Сто години дъжд
Износих те в очите си в стогодишни химери.
Рязах. Кроих. Ших и кърпих мечти.
Кътах надеждица – окуцяла светулка,
дълго в шепи я пазих и в пазви я крих.
Построих си сто кули от думи неказани.
Крепих ги със вятър, и пясък, и прах.
Отвисоко разпращах до тебе гласа си,
но и ехо сто години не стигна до тях.
А бездумие като дъжд се изсипва в очите ми.
Сто години вали... Пропука се вече.
Поддадоха кулите, невъзможност попили,
и гласа ми, и думите пороят отвлече.
Оголях... Обосях... Онемях... от мълчания...
Очите ги изтръгнах – да не парят в очакване.
Вече нямам... вече нищичко нямам...
Тъмно и празно е... Нямам те... Няма ме...
© Светла Илиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Защо при допир,стенем тъй ранени?!Предизвикваш асоциации! Поезия в движение!😍
-
Чудесен стих.....но знам какво ти е на душата
-
Окуцяла Светулка разтвори крилца
и литна с разжарено фенерче в душата...
След нея Мракът слисан потърка брада.
Видя строшена стъкленицата Самотата. -
Благодаря, Аги! Чувствам се поласкана от присъствието ти на скромната ми страничка!!
-
прекрасен, чувствен стих, Светле...
поздравления! -
Благодаря ви, Северинка, Ачо, Милко, Роси, Кръстина (добре дошла на страничката ми! )!
-
Много силен и докосващ сърцето стих! Уникални, силни и стилни метафори!
Възхитена съм! ПОЗДРАВИ! -
Усетих това болящо нямане...
-
...!?
-
Като стихотворение - великолепно, но като състояние на духа звучи мрачно и отчаяно.
Поздрави!
-
!
-
Сърдечно благодаря, че сте ми гостували, Алинка, Усмивчо, Зем!!
Ей, ще взема да повярвам, че пиша хубаво, ей!!
-
Това е ПОЕЗИЯ! Венозно влиза!!!
-
До сто не съм стигнала още, но загубих вече бройката на прочитите (още от ФБ като го пусна)
Убийствен стих, Светлушке!
Слаби са ми думите...
:* -
Наводнява емоционално стихотворението ти, Светле...
Поздрав! -
Благодаря за топлите коментари, Сеси, г-н Мисана, Раде!!
-
Готова съм да те чета сто години, Светле!
-
Поздравление за хубавото стихотворение!: Мисана
-
Много хубав стих! Докосна ме!
-
Благодаря! Благодаря на всички за споделянето!!
-
Пронизва силно ...
-
Красиво представена самота и тъга!Хубав лиричен стих!
Харесах!!!Моите поздравления,Светла! -
Ето я изчистената от всички примеси болка:
Нямам те... Няма ме...
Поздрави, Светле! -
Внушаващо и болезнено...
-
Болка от несподеленост.
Силен изказ! -
Много хубав стих! Поздрави и от мен!
-
Това произведение наистина ме впечатли!Толкова интересни изрази, думи и метафори!Много различно и заинтригуващо написано!Страшно много ми хареса!Макар да има много тъга, е много красиво!Стихотворението ти показва много талант!!БРАВО!Поздравления!
-
Благодаря на всички!!
-
Понеже нямам право на втори коментар, ще отговоря на личи.
-
и пак съм сама под дъжда
и в студените шепи
на вятъра
и пак ме боли
и страшно студено е...
наоколо нищото сипе тъга
и ме няма
никъде, никъде...
дъждът е поезия, мила Светле..
топла усмивка за теб.. -
Сто години са много време. Цели два паралелно движещи се, съзнателни живота - реален и желан. И колко много доказателствени аргументи са привлечени, за да формулират този причинно - следствен синтез - "нямам те" (значи) "няма ме"! Силно стихотворение, Светла!
ПП - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B0 -
Строфата не е ли един ред от куплета? Ако не е, как се нарича?
-
Каква е разликата между строфа и куплет?
Както между катрен и четиристишие. -
Благодаря, Токси!
-
Силно е! Харесах!
-
Така се чете!
-
Втората строфа на последния куплет да се чете:
Очите ги изтръгнах - да не парят в очакване
Ще го поправя по-късно, извинявам се.
Наде, Кети, благодаря момичета!! -
Разтърсващо!
-
Сто години дъжд... сто години самота... колкото повече хора наоколо, толкова по-тежка самота. Трябва човек и себе си да заобича, за да не е толкова уязвим, като оголен нерв...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
