Сто луни
Сто луни крещяха в самотата,
скрили се на тъмно във очите.
Каменно изстиваше душата,
лунатично блъскаше в стените.
Пиеше като пират - до глупост.
Давеше се в рома - за последно!
В островно замръкващата лудост
търсеше спасение безследно.
Нямаше огньове. Беше тъмно...
И очите бяха потъмнели.
Имаше очакване безумно,
куцащо в пирати оглупели.
Остров на надеждата последна.
Търсещ поглед във луни нещастни.
Глупава наздравица поредна.
И химерни брегове неясни.
26.10.2007 г.
Дарина Дечева
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дарина Дечева Todos los derechos reservados
