26 окт. 2007 г., 09:37

Сто луни 

  Поэзия » Другая
951 0 21

 

Сто луни крещяха в самотата,
скрили се на тъмно във очите.
Каменно изстиваше душата,
лунатично блъскаше в стените.

Пиеше като пират - до глупост.
Давеше се в рома - за последно!
В островно замръкващата лудост
търсеше спасение безследно.

Нямаше огньове. Беше тъмно...
И очите бяха потъмнели.
Имаше очакване безумно,
куцащо в пирати оглупели.

Остров на надеждата последна.
Търсещ поглед във луни нещастни.
Глупава наздравица поредна.
И химерни брегове неясни.


26.10.2007 г.
Дарина Дечева

 

© Дарина Дечева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??