Oct 26, 2007, 9:37 AM

Сто луни

  Poetry » Other
1.2K 0 21

 

Сто луни крещяха в самотата,
скрили се на тъмно във очите.
Каменно изстиваше душата,
лунатично блъскаше в стените.

Пиеше като пират - до глупост.
Давеше се в рома - за последно!
В островно замръкващата лудост
търсеше спасение безследно.

Нямаше огньове. Беше тъмно...
И очите бяха потъмнели.
Имаше очакване безумно,
куцащо в пирати оглупели.

Остров на надеждата последна.
Търсещ поглед във луни нещастни.
Глупава наздравица поредна.
И химерни брегове неясни.


26.10.2007 г.
Дарина Дечева

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина Дечева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...