Oct 26, 2007, 9:37 AM

Сто луни 

  Poetry » Other
986 0 21

 

Сто луни крещяха в самотата,
скрили се на тъмно във очите.
Каменно изстиваше душата,
лунатично блъскаше в стените.

Пиеше като пират - до глупост.
Давеше се в рома - за последно!
В островно замръкващата лудост
търсеше спасение безследно.

Нямаше огньове. Беше тъмно...
И очите бяха потъмнели.
Имаше очакване безумно,
куцащо в пирати оглупели.

Остров на надеждата последна.
Търсещ поглед във луни нещастни.
Глупава наздравица поредна.
И химерни брегове неясни.


26.10.2007 г.
Дарина Дечева

 

© Дарина Дечева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??