Oct 26, 2007, 9:37 AM

Сто луни

  Poetry » Other
1.2K 0 21

 

Сто луни крещяха в самотата,
скрили се на тъмно във очите.
Каменно изстиваше душата,
лунатично блъскаше в стените.

Пиеше като пират - до глупост.
Давеше се в рома - за последно!
В островно замръкващата лудост
търсеше спасение безследно.

Нямаше огньове. Беше тъмно...
И очите бяха потъмнели.
Имаше очакване безумно,
куцащо в пирати оглупели.

Остров на надеждата последна.
Търсещ поглед във луни нещастни.
Глупава наздравица поредна.
И химерни брегове неясни.


26.10.2007 г.
Дарина Дечева

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дарина Дечева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...