5 nov 2008, 18:07

Сто по мен стрели отровни 

  Poesía
734 0 8
Знаеш ли, че си ми спомен –
сто по мен стрели отровни.
Чаках зима, стана пролет,
писна гайда, счупих стомна.

И не можех да излъжа.
Във очите ти пропадам.
Светло-синьо стана тъжното.
Откъде да ти избягам?

На кого ли да се случа –
доживотна страшна рана.
От стрелите ти научих –
само болката ме брани.

Само тя ще ми е корен,
връх на срещите бездомни.
Гледаш ме. И път, и спомен.
Сто по мен стрели отровни.

© Лили Радоева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??