Сто по мен стрели отровни
Знаеш ли, че си ми спомен –
сто по мен стрели отровни.
Чаках зима, стана пролет,
писна гайда, счупих стомна.
И не можех да излъжа.
Във очите ти пропадам.
Светло-синьо стана тъжното.
Откъде да ти избягам?
На кого ли да се случа –
доживотна страшна рана.
От стрелите ти научих –
само болката ме брани.
Само тя ще ми е корен,
връх на срещите бездомни.
Гледаш ме. И път, и спомен.
Сто по мен стрели отровни.
сто по мен стрели отровни.
Чаках зима, стана пролет,
писна гайда, счупих стомна.
И не можех да излъжа.
Във очите ти пропадам.
Светло-синьо стана тъжното.
Откъде да ти избягам?
На кого ли да се случа –
доживотна страшна рана.
От стрелите ти научих –
само болката ме брани.
Само тя ще ми е корен,
връх на срещите бездомни.
Гледаш ме. И път, и спомен.
Сто по мен стрели отровни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Радоева Всички права запазени
