5.11.2008 г., 18:07 ч.

Сто по мен стрели отровни 

  Поезия
682 0 8
Знаеш ли, че си ми спомен –
сто по мен стрели отровни.
Чаках зима, стана пролет,
писна гайда, счупих стомна.

И не можех да излъжа.
Във очите ти пропадам.
Светло-синьо стана тъжното.
Откъде да ти избягам?

На кого ли да се случа –
доживотна страшна рана.
От стрелите ти научих –
само болката ме брани.

Само тя ще ми е корен,
връх на срещите бездомни.
Гледаш ме. И път, и спомен.
Сто по мен стрели отровни.

© Лили Радоева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??