Nov 5, 2008, 6:07 PM

Сто по мен стрели отровни

  Poetry
933 0 8
Знаеш ли, че си ми спомен –
сто по мен стрели отровни.
Чаках зима, стана пролет,
писна гайда, счупих стомна.

И не можех да излъжа.
Във очите ти пропадам.
Светло-синьо стана тъжното.
Откъде да ти избягам?

На кого ли да се случа –
доживотна страшна рана.
От стрелите ти научих –
само болката ме брани.

Само тя ще ми е корен,
връх на срещите бездомни.
Гледаш ме. И път, и спомен.
Сто по мен стрели отровни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Радоева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...