Nov 5, 2008, 6:07 PM
Сто по мен стрели отровни
Знаеш ли, че си ми спомен –
сто по мен стрели отровни.
Чаках зима, стана пролет,
писна гайда, счупих стомна.
И не можех да излъжа.
Във очите ти пропадам.
Светло-синьо стана тъжното.
Откъде да ти избягам?
На кого ли да се случа –
доживотна страшна рана.
От стрелите ти научих –
само болката ме брани.
Само тя ще ми е корен,
връх на срещите бездомни.
Гледаш ме. И път, и спомен.
Сто по мен стрели отровни.
сто по мен стрели отровни.
Чаках зима, стана пролет,
писна гайда, счупих стомна.
И не можех да излъжа.
Във очите ти пропадам.
Светло-синьо стана тъжното.
Откъде да ти избягам?
На кого ли да се случа –
доживотна страшна рана.
От стрелите ти научих –
само болката ме брани.
Само тя ще ми е корен,
връх на срещите бездомни.
Гледаш ме. И път, и спомен.
Сто по мен стрели отровни.
© Лили Радоева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ви!!!
-
прекрасна поезия...с обич...
-
Невероятен похват с думите найстина много ми хареса браво
-
нали ти казах, че не си за пропускане?
-
Мноог хубаво!
-
От стрелите ти научих -
само болката ме брани.
Много харесвам стиховете ти, Лили! -
Само тя ще ми е корен,
връх на срещите бездомни.
---
хареса ми ! много ! браво -
Нежно и красиво!И...сто стрели отровни издържа...Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
