13 jul 2013, 19:27

"... сто пъти съжалих..."

660 0 0

Капка след капка потъваха в нощта,

капка след капка чезнеше кръвта.

В пропилени сълзи и изгубено време

се превърна ти за мене.

И сто пъти съжалих, че

с тебе продължих.

"Простете ми, ангели от Рая,

но за прошка не ща и да зная!"

Греховете си ги зная наизуст,

споменавам ги всяка вечер преди да заспя.

Претеглила съм вината си

и мога да понеса тежестта ù.

Съдете ме за делата

не заради любовта ми.

И колкото и шансове да ми
дава съдбата пак това ще избера -

да се лутам като слепец без никаква следа.

Пътят е вече начертан.

Как да откажа да се върна там,

там, където свършваш ти?

Мечтите ми се реят в празната стая -

едната я изпраща, а другата посреща.

И връщаме се пак в началото, където

кръвта ми гореща

на мястото на сълзите продължава да тече,

а душата ми студена на жарава се пече.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рокситу Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...