"... сто пъти съжалих..."

Капка след капка потъваха в нощта,

капка след капка чезнеше кръвта.

В пропилени сълзи и изгубено време

се превърна ти за мене.

И сто пъти съжалих, че

с тебе продължих.

"Простете ми, ангели от Рая,

но за прошка не ща и да зная!"

Греховете си ги зная наизуст,

споменавам ги всяка вечер преди да заспя.

Претеглила съм вината си

и мога да понеса тежестта ù.

Съдете ме за делата

не заради любовта ми.

И колкото и шансове да ми
дава съдбата пак това ще избера -

да се лутам като слепец без никаква следа.

Пътят е вече начертан.

Как да откажа да се върна там,

там, където свършваш ти?

Мечтите ми се реят в празната стая -

едната я изпраща, а другата посреща.

И връщаме се пак в началото, където

кръвта ми гореща

на мястото на сълзите продължава да тече,

а душата ми студена на жарава се пече.