13 июл. 2013 г., 19:27

"... сто пъти съжалих..."

658 0 0

Капка след капка потъваха в нощта,

капка след капка чезнеше кръвта.

В пропилени сълзи и изгубено време

се превърна ти за мене.

И сто пъти съжалих, че

с тебе продължих.

"Простете ми, ангели от Рая,

но за прошка не ща и да зная!"

Греховете си ги зная наизуст,

споменавам ги всяка вечер преди да заспя.

Претеглила съм вината си

и мога да понеса тежестта ù.

Съдете ме за делата

не заради любовта ми.

И колкото и шансове да ми
дава съдбата пак това ще избера -

да се лутам като слепец без никаква следа.

Пътят е вече начертан.

Как да откажа да се върна там,

там, където свършваш ти?

Мечтите ми се реят в празната стая -

едната я изпраща, а другата посреща.

И връщаме се пак в началото, където

кръвта ми гореща

на мястото на сълзите продължава да тече,

а душата ми студена на жарава се пече.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рокситу Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...