Капка след капка потъваха в нощта,
капка след капка чезнеше кръвта.
В пропилени сълзи и изгубено време
се превърна ти за мене.
И сто пъти съжалих, че
с тебе продължих.
"Простете ми, ангели от Рая,
но за прошка не ща и да зная!"
Греховете си ги зная наизуст,
споменавам ги всяка вечер преди да заспя.
Претеглила съм вината си
и мога да понеса тежестта ù.
Съдете ме за делата
не заради любовта ми.
И колкото и шансове да ми
дава съдбата пак това ще избера -
да се лутам като слепец без никаква следа.
Пътят е вече начертан.
Как да откажа да се върна там,
там, където свършваш ти?
Мечтите ми се реят в празната стая -
едната я изпраща, а другата посреща.
И връщаме се пак в началото, където
кръвта ми гореща
на мястото на сълзите продължава да тече,
а душата ми студена на жарава се пече.
© Рокситу Всички права запазени