13.07.2013 г., 19:27

"... сто пъти съжалих..."

657 0 0

Капка след капка потъваха в нощта,

капка след капка чезнеше кръвта.

В пропилени сълзи и изгубено време

се превърна ти за мене.

И сто пъти съжалих, че

с тебе продължих.

"Простете ми, ангели от Рая,

но за прошка не ща и да зная!"

Греховете си ги зная наизуст,

споменавам ги всяка вечер преди да заспя.

Претеглила съм вината си

и мога да понеса тежестта ù.

Съдете ме за делата

не заради любовта ми.

И колкото и шансове да ми
дава съдбата пак това ще избера -

да се лутам като слепец без никаква следа.

Пътят е вече начертан.

Как да откажа да се върна там,

там, където свършваш ти?

Мечтите ми се реят в празната стая -

едната я изпраща, а другата посреща.

И връщаме се пак в началото, където

кръвта ми гореща

на мястото на сълзите продължава да тече,

а душата ми студена на жарава се пече.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рокситу Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...