23 sept 2020, 10:53

Стол и часовник

886 1 3

Мъглата тихо се потеше и мъчеше се да пролази в прозореца прояден от музика на червей. А столът дремеше, проскъцваше до масата на пода. Струеше монотонно тик-такането на часовника блестящ. И гледам през прозореца, с протъркана от времето боя, невиждащ взирам се в мъглата. И виждам танц от приказни воали, заплетени сред мокрите дървета. И ти си там ефирна, непонятна, изпълваща мъглата с нежен аромат. А столът си похърква, тик-така си часовника, мъглата уморена слегна се в прахта. Сънувам ли? Очи не смея да отворя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пренаписах умората
    на изтичащ часовник,
    Столът избяга,
    а ти си точно в очите ми.
    Докога ще се търсим,
    сякаш някой виновен е,
    че обратно облякохме
    вчера мечтите си,
    че мъглата припадна
    в купчина от въпроси,
    че не сме нито утро,
    нито някоя песен,
    че бродираме лятото
    в есенни гроздове –
    непременно опитай,
    този кекс ми хареса 😊

    Благодаря ти, Антон! Прочетох твоя стих и изникна това вдъхновение. Не е ясно защо, изворите на поезия са тайна Поздрави.
  • Благодаря, Ирина!
    Благодаря ти, че си открила усещанията отвъд мъглата и напуканата боя
  • Антерез, чета те с интерес!
    Много мои усещания откривам тук.
    И не че никой не е писал досега за мъгла, стол и напукана боя на прозорец, но почеркът....Харесвам него.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...