Anterez Anterez
11 72
23 sept 2020, 10:53

Стол и часовник

880 1 3

Мъглата тихо се потеше и мъчеше се да пролази в прозореца прояден от музика на червей. А столът дремеше, проскъцваше до масата на пода. Струеше монотонно тик-такането на часовника блестящ. И гледам през прозореца, с протъркана от времето боя, невиждащ взирам се в мъглата. И виждам танц от приказни воали, заплетени сред мокрите дървета. И ти си там ефирна, непонятна, изпълваща мъглата с нежен аромат. А столът си похърква, тик-така си часовника, мъглата уморена слегна се в прахта. Сънувам ли? Очи не смея да отворя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    Пренаписах умората
    на изтичащ часовник,
    Столът избяга,
    а ти си точно в очите ми.
    Докога ще се търсим,
    сякаш някой виновен е,
    че обратно облякохме
    вчера мечтите си,
    че мъглата припадна
    в купчина от въпроси,
    че не сме нито утро,
    нито някоя песен,
    че бродираме лятото
    в есенни гроздове –
    непременно опитай,
    този кекс ми хареса 😊

    Благодаря ти, Антон! Прочетох твоя стих и изникна това вдъхновение. Не е ясно защо, изворите на поезия са тайна Поздрави.
  • Anterez
    Anterez
    Благодаря, Ирина!
    Благодаря ти, че си открила усещанията отвъд мъглата и напуканата боя
  • Иринакис (Ирина Колева)
    Иринакис (Ирина Колева)
    Антерез, чета те с интерес!
    Много мои усещания откривам тук.
    И не че никой не е писал досега за мъгла, стол и напукана боя на прозорец, но почеркът....Харесвам него.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0