Стол и часовник

Поезия » Свободен стих, Друга

876 1 3

Мъглата тихо се потеше и мъчеше се да пролази в прозореца прояден от музика на червей. А столът дремеше, проскъцваше до масата на пода. Струеше монотонно тик-такането на часовника блестящ. И гледам през прозореца, с протъркана от времето боя, невиждащ взирам се в мъглата. И виждам танц от приказни воали, заплетени сред мокрите дървета. И ти си там ефирна, непонятна, изпълваща мъглата с нежен аромат. А столът си похърква, тик-така си часовника, мъглата уморена слегна се в прахта. Сънувам ли? Очи не смея да отворя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Пренаписах умората
на изтичащ часовник,
Столът избяга,
а ти си точно в очите ми.
Докога ще се търсим,
сякаш някой виновен е,
че обратно облякохме
вчера мечтите си,
че мъглата припадна
в купчина от въпроси,
че не сме нито утро,
нито някоя песен,
че бродираме лятото
в есенни гроздове –
непременно опитай,
този кекс ми хареса 😊

Благодаря ти, Антон! Прочетох твоя стих и изникна това вдъхновение. Не е ясно защо, изворите на поезия са тайна Поздрави.

2020-09-23T20:56:37+03:00
Anterez

Благодаря, Ирина!
Благодаря ти, че си открила усещанията отвъд мъглата и напуканата боя

2020-09-23T14:59:25+03:00
Иринакис (Ирина Колева)

Антерез, чета те с интерес!
Много мои усещания откривам тук.
И не че никой не е писал досега за мъгла, стол и напукана боя на прозорец, но почеркът....Харесвам него.

2020-09-23T12:21:15+03:00