Anterez
72 317
23 сент. 2020 г., 10:53

Стол и часовник 

  Поэзия » Свободный стих, Другая
502 1 3

Мъглата тихо се потеше и мъчеше се да пролази в прозореца прояден от музика на червей. А столът дремеше, проскъцваше до масата на пода. Струеше монотонно тик-такането на часовника блестящ. И гледам през прозореца, с протъркана от времето боя, невиждащ взирам се в мъглата. И виждам танц от приказни воали, заплетени сред мокрите дървета. И ти си там ефирна, непонятна, изпълваща мъглата с нежен аромат. А столът си похърква, тик-така си часовника, мъглата уморена слегна се в прахта. Сънувам ли? Очи не смея да отворя...

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Пренаписах умората
    на изтичащ часовник,
    Столът избяга,
    а ти си точно в очите ми.
    Докога ще се търсим,
    сякаш някой виновен е,
    че обратно облякохме
    вчера мечтите си,
    че мъглата припадна
    в купчина от въпроси,
    че не сме нито утро,
    нито някоя песен,
    че бродираме лятото
    в есенни гроздове –
    непременно опитай,
    този кекс ми хареса 😊

    Благодаря ти, Антон! Прочетох твоя стих и изникна това вдъхновение. Не е ясно защо, изворите на поезия са тайна Поздрави.
  • Благодаря, Ирина!
    Благодаря ти, че си открила усещанията отвъд мъглата и напуканата боя
  • Антерез, чета те с интерес!
    Много мои усещания откривам тук.
    И не че никой не е писал досега за мъгла, стол и напукана боя на прозорец, но почеркът....Харесвам него.
Предложения
: ??:??