Sep 23, 2020, 10:53 AM

Стол и часовник

875 1 3

Мъглата тихо се потеше и мъчеше се да пролази в прозореца прояден от музика на червей. А столът дремеше, проскъцваше до масата на пода. Струеше монотонно тик-такането на часовника блестящ. И гледам през прозореца, с протъркана от времето боя, невиждащ взирам се в мъглата. И виждам танц от приказни воали, заплетени сред мокрите дървета. И ти си там ефирна, непонятна, изпълваща мъглата с нежен аромат. А столът си похърква, тик-така си часовника, мъглата уморена слегна се в прахта. Сънувам ли? Очи не смея да отворя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пренаписах умората
    на изтичащ часовник,
    Столът избяга,
    а ти си точно в очите ми.
    Докога ще се търсим,
    сякаш някой виновен е,
    че обратно облякохме
    вчера мечтите си,
    че мъглата припадна
    в купчина от въпроси,
    че не сме нито утро,
    нито някоя песен,
    че бродираме лятото
    в есенни гроздове –
    непременно опитай,
    този кекс ми хареса 😊

    Благодаря ти, Антон! Прочетох твоя стих и изникна това вдъхновение. Не е ясно защо, изворите на поезия са тайна Поздрави.
  • Благодаря, Ирина!
    Благодаря ти, че си открила усещанията отвъд мъглата и напуканата боя
  • Антерез, чета те с интерес!
    Много мои усещания откривам тук.
    И не че никой не е писал досега за мъгла, стол и напукана боя на прозорец, но почеркът....Харесвам него.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...