17 jun 2005, 7:51

СТОМАНЕНАТА МАСКА НА РЕАЛНОСТТА /Cefules&Joanna_vas/

  Poesía
975 0 6

Стоманената маска на реалността,

изкована от илюзии,

в потисната действителност -

над скритото,

тревожното -

премигва с истинските мигли,

целува

с чувстващите устни,

изказва се

с потрепващите бръчици от страх,

утихва

в пулса като страст и проговаря...

 

В студените писания на старостта

лицето бледо е,

но истинско ...

Под кожата, в излюпената нежност

е живо словото

недонаписано.

Пълзи по вените безкръвно обичта

и стича се. Вродена Е...

На камъка написаното с длан

тежи, като послание. Нозете отмаляват.

 

Скалите сутрин са с отворени очи

несетили

в основата си сблъсъка

на подкопаващите ги вълни.

Откъртените мисли са мираж,

и дават нова видимост на хоризонта.

По уличките отеснели от живот

съзнанието скита будно.

Дълбоко под стоманената маска

реалността е изкована

от илюзии и скрива бегло същността...

 

На нея, моля те - не вярвай!

Не я съзирай, а кротко я свали...и замълчи!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубав стих. Добре, че сте махнали вече маските, радвам се. Поздрави.
  • Мислите философски, а рисувате с думи като художник, така посланията ви са особено силни. Браво на вас!
  • Свалям си маската и я окачвам на стената като украшение от африканското изкуство.
  • Мдаааааа групата е с отворени врати и сърца и маски няма
    Усмивка и с обич - радваме се
  • Ставаме четирима без маски...така ни е добре!!!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...