joanna_vas (Йоанна)
223 460
17 jun 2005, 7:51

СТОМАНЕНАТА МАСКА НА РЕАЛНОСТТА /Cefules&Joanna_vas/ 

  Poesía
795 0 6

Стоманената маска на реалността,

изкована от илюзии,

в потисната действителност -

над скритото,

тревожното -

премигва с истинските мигли,

целува

с чувстващите устни,

изказва се

с потрепващите бръчици от страх,

утихва

в пулса като страст и проговаря...

 

В студените писания на старостта

лицето бледо е,

но истинско ...

Под кожата, в излюпената нежност

е живо словото

недонаписано.

Пълзи по вените безкръвно обичта

и стича се. Вродена Е...

На камъка написаното с длан

тежи, като послание. Нозете отмаляват.

 

Скалите сутрин са с отворени очи

несетили

в основата си сблъсъка

на подкопаващите ги вълни.

Откъртените мисли са мираж,

и дават нова видимост на хоризонта.

По уличките отеснели от живот

съзнанието скита будно.

Дълбоко под стоманената маска

реалността е изкована

от илюзии и скрива бегло същността...

 

На нея, моля те - не вярвай!

Не я съзирай, а кротко я свали...и замълчи!

 

© Йоанна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубав стих. Добре, че сте махнали вече маските, радвам се. Поздрави.
  • Мислите философски, а рисувате с думи като художник, така посланията ви са особено силни. Браво на вас!
  • Свалям си маската и я окачвам на стената като украшение от африканското изкуство.
  • Мдаааааа групата е с отворени врати и сърца и маски няма
    Усмивка и с обич - радваме се
  • Ставаме четирима без маски...така ни е добре!!!
  • Аз моята съм я свалила,приемате ли ме в групата?Целувам ви ,прекрасни сте
Propuestas
: ??:??