17 jun 2005, 7:51

СТОМАНЕНАТА МАСКА НА РЕАЛНОСТТА /Cefules&Joanna_vas/

  Poesía
978 0 6

Стоманената маска на реалността,

изкована от илюзии,

в потисната действителност -

над скритото,

тревожното -

премигва с истинските мигли,

целува

с чувстващите устни,

изказва се

с потрепващите бръчици от страх,

утихва

в пулса като страст и проговаря...

 

В студените писания на старостта

лицето бледо е,

но истинско ...

Под кожата, в излюпената нежност

е живо словото

недонаписано.

Пълзи по вените безкръвно обичта

и стича се. Вродена Е...

На камъка написаното с длан

тежи, като послание. Нозете отмаляват.

 

Скалите сутрин са с отворени очи

несетили

в основата си сблъсъка

на подкопаващите ги вълни.

Откъртените мисли са мираж,

и дават нова видимост на хоризонта.

По уличките отеснели от живот

съзнанието скита будно.

Дълбоко под стоманената маска

реалността е изкована

от илюзии и скрива бегло същността...

 

На нея, моля те - не вярвай!

Не я съзирай, а кротко я свали...и замълчи!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубав стих. Добре, че сте махнали вече маските, радвам се. Поздрави.
  • Мислите философски, а рисувате с думи като художник, така посланията ви са особено силни. Браво на вас!
  • Свалям си маската и я окачвам на стената като украшение от африканското изкуство.
  • Мдаааааа групата е с отворени врати и сърца и маски няма
    Усмивка и с обич - радваме се
  • Ставаме четирима без маски...така ни е добре!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...