СТОМАНЕНАТА МАСКА НА РЕАЛНОСТТА /Cefules&Joanna_vas/
Стоманената маска на реалността,
изкована от илюзии,
в потисната действителност -
над скритото,
тревожното -
премигва с истинските мигли,
целува
с чувстващите устни,
изказва се
с потрепващите бръчици от страх,
утихва
в пулса като страст и проговаря...
В студените писания на старостта
лицето бледо е,
но истинско ...
Под кожата, в излюпената нежност
е живо словото
недонаписано.
Пълзи по вените безкръвно обичта
и стича се. Вродена Е...
На камъка написаното с длан
тежи, като послание. Нозете отмаляват.
Скалите сутрин са с отворени очи
несетили
в основата си сблъсъка
на подкопаващите ги вълни.
Откъртените мисли са мираж,
и дават нова видимост на хоризонта.
По уличките отеснели от живот
съзнанието скита будно.
Дълбоко под стоманената маска
реалността е изкована
от илюзии и скрива бегло същността...
На нея, моля те - не вярвай!
Не я съзирай, а кротко я свали...и замълчи!
© Йоанна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много хубав стих. Добре, че сте махнали вече маските, радвам се. Поздрави.
-
Мислите философски, а рисувате с думи като художник, така посланията ви са особено силни. Браво на вас!
-
Свалям си маската и я окачвам на стената като украшение от африканското изкуство.
-
Мдаааааа групата е с отворени врати и сърца и маски няма
Усмивка и с обич - радваме се -
Ставаме четирима без маски...така ни е добре!!!
-
Аз моята съм я свалила,приемате ли ме в групата?Целувам ви ,прекрасни сте
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
