18 feb 2008, 22:29

Стон 

  Poesía » Otra
486 0 1
Красивото се ражда тъй бавно
на фона на слънцето печално, залязващо и болно.

Последните зари изтриват от небето
сломените мечти, които парят на сърцето.

Във въздишка или стон,падам аз в поклон
пред орис меланхолна,

прострял ръце във кърви,
прострял ръце в солта, корените мъртви

разяждат моето сърце, отровата им
дива се впива кат коприва
в лоното на любовта.

Последен стон на фона на
слънцето печално, залязващо и болно...

© Серафим Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??