Feb 18, 2008, 10:29 PM

Стон 

  Poetry » Other
522 0 1
Красивото се ражда тъй бавно
на фона на слънцето печално, залязващо и болно.
Последните зари изтриват от небето
сломените мечти, които парят на сърцето.
Във въздишка или стон,падам аз в поклон
пред орис меланхолна,
прострял ръце във кърви,
прострял ръце в солта, корените мъртви
разяждат моето сърце, отровата им
дива се впива кат коприва
в лоното на любовта.
Последен стон на фона на ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Серафим All rights reserved.

Random works
: ??:??