Feb 18, 2008, 10:29 PM

Стон 

  Poetry » Other
457 0 1
Красивото се ражда тъй бавно
на фона на слънцето печално, залязващо и болно.

Последните зари изтриват от небето
сломените мечти, които парят на сърцето.

Във въздишка или стон,падам аз в поклон
пред орис меланхолна,

прострял ръце във кърви,
прострял ръце в солта, корените мъртви

разяждат моето сърце, отровата им
дива се впива кат коприва
в лоното на любовта.

Последен стон на фона на
слънцето печално, залязващо и болно...

© Серафим All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??