Стон
Красивото се ражда тъй бавно
на фона на слънцето печално, залязващо и болно.
Последните зари изтриват от небето
сломените мечти, които парят на сърцето.
Във въздишка или стон,падам аз в поклон
пред орис меланхолна,
прострял ръце във кърви,
прострял ръце в солта, корените мъртви
разяждат моето сърце, отровата им
дива се впива кат коприва
в лоното на любовта.
Последен стон на фона на
слънцето печално, залязващо и болно...
на фона на слънцето печално, залязващо и болно.
Последните зари изтриват от небето
сломените мечти, които парят на сърцето.
Във въздишка или стон,падам аз в поклон
пред орис меланхолна,
прострял ръце във кърви,
прострял ръце в солта, корените мъртви
разяждат моето сърце, отровата им
дива се впива кат коприва
в лоното на любовта.
Последен стон на фона на
слънцето печално, залязващо и болно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Серафим Всички права запазени
