Вангел (Серафим)
69 50
18.02.2008 г., 22:29 ч.

Стон 

  Поезия » Друга
454 0 1
Красивото се ражда тъй бавно
на фона на слънцето печално, залязващо и болно.

Последните зари изтриват от небето
сломените мечти, които парят на сърцето.

Във въздишка или стон,падам аз в поклон
пред орис меланхолна,

прострял ръце във кърви,
прострял ръце в солта, корените мъртви

разяждат моето сърце, отровата им
дива се впива кат коприва
в лоното на любовта.

Последен стон на фона на
слънцето печално, залязващо и болно...

© Серафим Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??