18 февр. 2008 г., 22:29

Стон 

  Поэзия » Другая
456 0 1
Красивото се ражда тъй бавно
на фона на слънцето печално, залязващо и болно.

Последните зари изтриват от небето
сломените мечти, които парят на сърцето.

Във въздишка или стон,падам аз в поклон
пред орис меланхолна,

прострял ръце във кърви,
прострял ръце в солта, корените мъртви

разяждат моето сърце, отровата им
дива се впива кат коприва
в лоното на любовта.

Последен стон на фона на
слънцето печално, залязващо и болно...

© Серафим Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??