Стон
Минават дни, години, но не спира
една любов в сърцето да гори,
една любов, която не умира,
след нашето сбогуване дори.
Обичам те - крещя през стон, със болка,
обичам те - душата ми мълви,
обичам те - очите ми се пълнят
с кипящи от безсилие сълзи.
Не зная как до тебе да достигна,
в сърцето ти да стъкна огън нов,
от него мрака черен да повдигна,
да грейне то, изпълнено с любов.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александър Колев Todos los derechos reservados
