Стон
Минават дни, години, но не спира
една любов в сърцето да гори,
една любов, която не умира,
след нашето сбогуване дори.
Обичам те - крещя през стон, със болка,
обичам те - душата ми мълви,
обичам те - очите ми се пълнят
с кипящи от безсилие сълзи.
Не зная как до тебе да достигна,
в сърцето ти да стъкна огън нов,
от него мрака черен да повдигна,
да грейне то, изпълнено с любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Колев Всички права запазени
