Минават дни, години, но не спира
една любов в сърцето да гори,
една любов, която не умира,
след нашето сбогуване дори.
Обичам те - крещя през стон, със болка,
обичам те - душата ми мълви,
обичам те - очите ми се пълнят
с кипящи от безсилие сълзи.
Не зная как до тебе да достигна,
в сърцето ти да стъкна огън нов,
от него мрака черен да повдигна,
да грейне то, изпълнено с любов.
© Александър Колев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
