17 mar 2008, 8:07

Стоп кадър...

  Poesía
993 0 26

          *          *          *

 

Една любов, като кървяща рана,

която искам да забравя!

Една любов, живяла в двама,

в бутилка бренди да удавя...

Във бара, сам, във сепарето,

едва мъждука мека светлина,

обгърнат с дим и с мисълта където,

живее в мене... спомен за жена...

Наливам Бренди, лед - цигара,

отпивам, за да се отпусна,

а болката... със Нея разговаря...

В един рефрен, самотен и... безвкусен...

Една любов - кървяща рана!...

Как бих желал да я забравя,

душата празна и... издрана,

със нокти спомени заравя...

Последна глътка и гася цигарата...

Бутилката - едва на половина...

Защо все още съм на... гарата?

Та... Тя, отдавна си замина...

Стъпките отекват по площада,

изсвирва влак, а ехото го връща,

душата ми... стоп кадър безпощаден,

Любов и Болка...

                         в него се прегръщат...

 

          *          *          *

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!! Убиваш с думи, така да знаеш!
  • За мен си професионален поет...и то мой любим!
  • !!!....Защо все още съм на гарата?Та тя отдавна си замина...Поздрави
  • Още ли стоиш на гарата,Вълшебнико?!
  • Много е хубаво!Може би е така...любовта е странна,различна,първична,от нея боли но има и хубави моменти.Когато една любов си замине винаги имаш чувството за непоправима загуба,но всичко е поправимо освен смъртта.Още веднъж поклон пред прекрасният ти стил!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...