Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
17.03.2008 г., 8:07 ч.

Стоп кадър... 

  Поезия
864 0 26

          *          *          *

 

Една любов, като кървяща рана,

която искам да забравя!

Една любов, живяла в двама,

в бутилка бренди да удавя...

Във бара, сам, във сепарето,

едва мъждука мека светлина,

обгърнат с дим и с мисълта където,

живее в мене... спомен за жена...

Наливам Бренди, лед - цигара,

отпивам, за да се отпусна,

а болката... със Нея разговаря...

В един рефрен, самотен и... безвкусен...

Една любов - кървяща рана!...

Как бих желал да я забравя,

душата празна и... издрана,

със нокти спомени заравя...

Последна глътка и гася цигарата...

Бутилката - едва на половина...

Защо все още съм на... гарата?

Та... Тя, отдавна си замина...

Стъпките отекват по площада,

изсвирва влак, а ехото го връща,

душата ми... стоп кадър безпощаден,

Любов и Болка...

                         в него се прегръщат...

 

          *          *          *

© Валентин Желязков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!! Убиваш с думи, така да знаеш!
  • За мен си професионален поет...и то мой любим!
  • !!!....Защо все още съм на гарата?Та тя отдавна си замина...Поздрави
  • Още ли стоиш на гарата,Вълшебнико?!
  • Много е хубаво!Може би е така...любовта е странна,различна,първична,от нея боли но има и хубави моменти.Когато една любов си замине винаги имаш чувството за непоправима загуба,но всичко е поправимо освен смъртта.Още веднъж поклон пред прекрасният ти стил!
  • много е хубаво!
  • Хайде на по чашка... и да си говорим за нещата, които искаме да забравим! Поздрав!
  • Една взаимна любов нито се удавя, нито току така се забравя! Въздействаш!
  • Стихът е страхотен!!!!
    Съчувствам на лирическия герой , но си му дал толкова живот, че неминуемо го припознаваме...!!!
  • Страхотно е!!! БРАВО!!!
  • Прекрасно, както винаги!

    ''Една любов - кървяща рана!...
    Как бих желал да я забравя,
    душата празна и... издрана,
    със нокти спомени заравя...''
  • Благодаря за съчувствието приятели, НО.... това е само една художествена измислица и в нея лирическият герой НЕ съм Аз. Въпреки всичко е хубаво да разбера, че сте съпричастни с една такава болка. Благодаря ви още веднъж, че се спряхте отново тук за малко.
  • Това е много доборо произведение.И все пак недей да съжаляваш за изгубената любов... сигурен съм че зад ъгъла те чака още по голяма....
  • Всяка раздяла е мъничка смърт,
    всичко във тебе разкъсва на части
    Всяка раздяла разпъва на кръст
    и ти отнема и малкото щастие.

    Всяка раздяла след време е спомен
    тъжен,болезнен, студен и тревожен.
    Бавно забравяш и оздравяваш
    времето старите рани затваря..

    Поздрави ,Вальо!Харесах!
  • Дааа...Винаги вървят ръка за ръка...Болката и любовта...Добре си го написал...Поздрави!!!
  • Много,много силно.Аплодисменти!
  • Като кървяща рана е стихът ти...болезнено силен!
    "Любов и Болка... в него се прегръщат..." Аплодисменти!!!
  • това,което е било не се забравя!
    огънчето потърси,подухай...леко.
    Вал,просто тръгни натам, където е Тя!
    стиха ти е болка и истина!
  • Ех, че хубаво...ех, че тъжно!
    Изстрадано и изплакано в стих!
    Великолепна творба!
    с обич, Валентино.
  • Давя си мъката в чаша със вино,
    а тя си плува най-невъзмутимо.
    Отлях от нея капка на килима-
    да станат греховете ми простими.

    На дъното на чашата остана -
    петно от кръв - незаздравяла рана.
    Петно от кръв - на мъката послание,
    че тя не се поддава на удавяне

    Браво Вальо, добре казано!Аплодисменти!!!
  • Наистина има много болка в този прекрасен стих!Прегръщам те,приятелю!
  • Отново шедьовър!
    Обичам твоите стихове!!!
  • Върха!!!
  • !!!Прекрасен стих!Носи болка...Хареса ми!поздрав!
  • Когато някой си тръгне, не може да отнесе всичко със себе си....отвнася го вятърът а времето....Красив стих )
  • Винаги са били прегърнати.Това е любовта.Но не се предавай.Всеки край е ново начало!Щастието те чака ей,там зад ъгъла!
Предложения
: ??:??