18 may 2011, 23:00

Стопанинът си отива 

  Poesía » Civil
1176 0 33

По синора са избуяли тръни.

Свисти трева. Стопанинът го няма.

"Дори за оран няма да се върне!" -

подпира пътят нивата със рамо.

 

По тоя път отнесоха човека,

нагизден за последно в нови дрехи.

Изви се глухо черната пътека

и рукна дъжд последен - за утеха.

 

Жените вън раздават парастас -

в дома му вече времето е спряло.

Проскърцва глухо старият креват,

а кучето се скита подивяло...

 

Стопанинът го няма. Пада сняг.

Прозорците накръст са заковани

и потреперва къщата от плач -

снагата ù е цяла в живи рани.

 

Чедата му - безвестни. Свят жесток!

Отдавна са забравили селцето.

На портата окъсан некролог

очаква свойте гости от небето...

© Кети Рашева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??