Katriona (Кети Рашева)
122 7703
18.05.2011 г., 23:00 ч.

Стопанинът си отива 

  Поезия » Гражданска
1143 0 33

По синора са избуяли тръни.

Свисти трева. Стопанинът го няма.

"Дори за оран няма да се върне!" -

подпира пътят нивата със рамо.

 

По тоя път отнесоха човека,

нагизден за последно в нови дрехи.

Изви се глухо черната пътека

и рукна дъжд последен - за утеха.

 

Жените вън раздават парастас -

в дома му вече времето е спряло.

Проскърцва глухо старият креват,

а кучето се скита подивяло...

 

Стопанинът го няма. Пада сняг.

Прозорците накръст са заковани

и потреперва къщата от плач -

снагата ù е цяла в живи рани.

 

Чедата му - безвестни. Свят жесток!

Отдавна са забравили селцето.

На портата окъсан некролог

очаква свойте гости от небето...

© Кети Рашева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??