29 oct 2020, 23:26

Стопява се тъга... и шоколад

  Poesía » Otra
721 5 9

Калинката, която ти изпратих,
по всичките ми тайни бе пълзяла,
усмихнала се вярващо и сладко
и точките не беше си признала.

Когато я погледнеш, преброи ги!
Олекнали на крехкото й тяло,
те нямат намека за катаклизъм,
невинни са и без да го доказваш.

В покоя на ръката ти стаена
калинката ще вземе отпечатък
от всяко капилярче зачервено,
крилцата й ще разтанцува вятър

и в името на вярната посока,
противно на напиращите бури,
и някак другояче на живота -
отлитайки, света ще прекатури. 

 

https://www.youtube.com/watch?v=GTsACPYmT4s&list=PLuEurVislfuvQQKPUCk9JOG4-Vl0MGz15&index=11

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ей, сладури, хубав и творящ ден да имате!
  • В покоя на ръката ти стаена
    калинката ще вземе отпечатък
    от всяко капилярче зачервено,
    крилцата й ще разтанцуват вятър...И Рени си пише. За какво да завиждам... за калинката ?! добрееее, ето от мен
    Бях мъничка калинка, като точка, а ти си картата на моя път
    когато си готов, кажи да почваме, аз ще летя, а ти ще си светът. Хубава поезия, зачопля те.
  • Рени,...изгубвам се в стиховете ти...толкова красота събираш в тях!🌹🌹🌹
  • Хубаво.
  • И аз. Страхотна мисия.
    Ех, да можеше просто да си пишем, без гордост, без ревност, без чувство , че трябва да сме добри, без да гледаме в другите като начин да изпъкнем. Просто да си пишем, от любов към писането...
    Да можеше 😊

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...