Стоя... и чакам...
И пак се прибирам вкъщи.
Безлична. Непотребна.
Като всяка друга вечер.
Стоя пред екрана.
Чакам.
Отговор? Въпрос?
И аз не знам.
Просто включване.
Чакам.
Напразно.
Потънала в мисли.
Стоя... и чакам...
"Уморена си, легни да спиш." -
чувам гласа на мама.
Моето вътрешно Аз прошепна:
"Не съм уморена, мамо.
По-страшно е.
Празна съм."
© l.panterrra Todos los derechos reservados