23.10.2015 г., 9:31

Стоя... и чакам...

936 0 4

Стоя... и чакам...

 

 

И пак се прибирам вкъщи.

Безлична. Непотребна.

Като всяка друга вечер.

Стоя пред екрана.

              Чакам.               

Отговор? Въпрос?

И аз не знам.

Просто включване.

Чакам.

Напразно.

Потънала в мисли.

Стоя... и чакам...

"Уморена си, легни да спиш." -

чувам гласа на мама.

Моето вътрешно Аз прошепна:

"Не съм уморена, мамо.

По-страшно е.

Празна съм."

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© l.panterrra Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за признанието! Ако с длани не можем да докосваме...можем да опитаме с думи.
  • Това също има потенциал.
    Докосваш, момиче! Имаш умението да докосваш с думи.
  • В коментара ти има много мъдрост, Ел. Страхотна си. Благодаря ти за съвета!
    Ще се постарая скоро и бързо да се избавя от тази помия...
  • Такова ми е на душата - такова пиша. Не мога да напиша "пълно" стихотворение, щом нямам музата да го направя.
    Благодаря за оценката! Спокойна нощ.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...