23.10.2015 г., 9:31 ч.

Стоя... и чакам... 

  Поезия » Любовна
647 0 4

Стоя... и чакам...

 

 

И пак се прибирам вкъщи.

Безлична. Непотребна.

Като всяка друга вечер.

Стоя пред екрана.

              Чакам.               

Отговор? Въпрос?

И аз не знам.

Просто включване.

Чакам.

Напразно.

Потънала в мисли.

Стоя... и чакам...

"Уморена си, легни да спиш." -

чувам гласа на мама.

Моето вътрешно Аз прошепна:

"Не съм уморена, мамо.

По-страшно е.

Празна съм."

 

© l.panterrra Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за признанието! Ако с длани не можем да докосваме...можем да опитаме с думи.
  • Това също има потенциал.
    Докосваш, момиче! Имаш умението да докосваш с думи.
  • В коментара ти има много мъдрост, Ел. Страхотна си. Благодаря ти за съвета!
    Ще се постарая скоро и бързо да се избавя от тази помия...
  • Такова ми е на душата - такова пиша. Не мога да напиша "пълно" стихотворение, щом нямам музата да го направя.
    Благодаря за оценката! Спокойна нощ.
Предложения
: ??:??