15 jul 2010, 14:46

Стоя и наблюдавам светлините

695 0 4

Стоя  и наблюдавам светлините,

притворила прозорец с нежен полъх,

запитваща се дали е от тишината

ревът на вятъра, пристъпващ морен...

 

А сенките в очите ми се надпреварват

коя ще отбележи пътя на сълзите

на всичките надежди изгорели,

подпалени от топлото, в което дълго скитах...

 

Косите ми довяват люлякови песни

и медения привкус на липите,

а златният им цвят напомня есен -

предвестница за края на мечтите...

 

Стоя и наблюдавам светлините,

сама жена, облечена във наметало

с единствени приятелки сълзите -

претръпнала за ласка и за твойто рамо!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...