15 jul 2010, 14:46

Стоя и наблюдавам светлините

697 0 4

Стоя  и наблюдавам светлините,

притворила прозорец с нежен полъх,

запитваща се дали е от тишината

ревът на вятъра, пристъпващ морен...

 

А сенките в очите ми се надпреварват

коя ще отбележи пътя на сълзите

на всичките надежди изгорели,

подпалени от топлото, в което дълго скитах...

 

Косите ми довяват люлякови песни

и медения привкус на липите,

а златният им цвят напомня есен -

предвестница за края на мечтите...

 

Стоя и наблюдавам светлините,

сама жена, облечена във наметало

с единствени приятелки сълзите -

претръпнала за ласка и за твойто рамо!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...