Jul 15, 2010, 2:46 PM

Стоя и наблюдавам светлините

  Poetry » Love
692 0 4

Стоя  и наблюдавам светлините,

притворила прозорец с нежен полъх,

запитваща се дали е от тишината

ревът на вятъра, пристъпващ морен...

 

А сенките в очите ми се надпреварват

коя ще отбележи пътя на сълзите

на всичките надежди изгорели,

подпалени от топлото, в което дълго скитах...

 

Косите ми довяват люлякови песни

и медения привкус на липите,

а златният им цвят напомня есен -

предвестница за края на мечтите...

 

Стоя и наблюдавам светлините,

сама жена, облечена във наметало

с единствени приятелки сълзите -

претръпнала за ласка и за твойто рамо!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона Гълъбова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...