Стоя и наблюдавам светлините
Стоя и наблюдавам светлините,
притворила прозорец с нежен полъх,
запитваща се дали е от тишината
ревът на вятъра, пристъпващ морен...
А сенките в очите ми се надпреварват
коя ще отбележи пътя на сълзите
на всичките надежди изгорели,
подпалени от топлото, в което дълго скитах...
Косите ми довяват люлякови песни
и медения привкус на липите,
а златният им цвят напомня есен -
предвестница за края на мечтите...
Стоя и наблюдавам светлините,
сама жена, облечена във наметало
с единствени приятелки сълзите -
претръпнала за ласка и за твойто рамо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
