12 feb 2008, 18:12

Страдание

  Poesía
933 0 14

Една сълза отронва се безшумно

и плъзва се по ледената плът,

едно дете в стенание безумно

притиска разтуптялата се гръд.

 

Не може да приеме, че съдбата

отне му и последната искра,

която озаряваше душата

като лъчиста утринна зора.

 

Осиротяло, бедно и нещастно

ще скита в лабиринта на света

и ще се бори крехко и злощастно

за малката изсъхнала троха.

 

Но вярата си няма да изгуби -

тя сгушена е в малкото сърце

и любовта могъща ще пробуди,

но със душа прекрасна - не с лице.

 

Ще спази обещанието свято

и ще докаже на света жесток,

че любовта по-ценна е от злато,

а алчността - неудържим порок.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Невероятно вълнуваща,както винаги!!!Поздрави
  • Много красиво...и много силно.Трогна ме.Прекрасен талант и казваш много истини.

    Една сълза отронва се безшумно
    и плъзва се по ледената плът,
    едно дете в стенание безумно
    притиска разтуптялата се гръд.

    И финалът е страхотен,но началото ме грабна.
  • Невероятно е!!!Поздравявам те!
  • Аплодисменти и поклон пред таланта ти!
  • Страшно ми хареса!Вече ми е любимо!поздрав!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...